Пианото се класифицира като ударен инструмент, а не като струнен.

Класификацията на пианото като ударен инструмент се основава на системата на Хорнбостел-Закс, публикувана за първи път през 1914 г. в списанието за етнология Zeitschrift für Ethnologie. Според тази научна таксономия инструментите се категоризират според начина, по който се произвежда първоначалната вибрация. В случая с пианото звукът не се извлича чрез лък или дърпане с пръсти, а чрез механично задвижвани чукчета.Вътрешният механизъм на модерното пиано се състои от над 12 000 отделни части, като ключов е сложният механизъм на „ескейпмънта“. Когато пианистът натисне клавиш, филцовото чукче удря стоманените струни със скорост, която може да варира значително в зависимост от силата на натиска. Веднага след контакта чукчето отскача назад, за да не заглуши вибрацията на струната, което е дефиницията за ударен механизъм.Инструментът е изобретен от Бартоломео Кристофори във Флоренция около 1700 г. под името „gravicembalo col piano e forte“. Кристофори заменя механизма на клавесина, който дърпа струните, с ударна система от чукчета. Тази иновация позволява на музикантите да контролират динамиката на звука чрез силата на удара, което прави пианото уникален хибрид между струнен и ударен инструмент.