Хората са най-добрите бегачи на дълги разстояния в природата благодарение на способността си да се охлаждат чрез потене.

Хипотезата за издръжливото бягане е представена за първи път от биолога Денис Брамбъл и палеоантрополога Даниел Либерман от Харвардския университет през 2004 г. Тяхното изследване показва, че човешката физиология е уникално адаптирана за бягане на десетки километри под палещото слънце. Ключов фактор е наличието на между 2 и 4 милиона екринни потни жлези, които покриват почти цялото ни тяло.Повечето бозайници разчитат на задъхване за охлаждане, което изисква синхронизиране на дишането с ритъма на бягане. Това ограничава способността им да регулират температурата си при висока скорост за дълго време. Човекът обаче може да се поти, докато диша независимо от темпото си, което предотвратява прегряването на мозъка и мускулите.Исторически доказателства сочат, че нашите предци са практикували лов чрез изтощение в африканската савана. Те са преследвали антилопи и други бързи животни в най-горещата част на деня, докато плячката не колабира от топлинен удар. Този метод на лов е документиран при съвременни групи като бушмените в пустинята Калахари, които могат да преследват животно над 5 часа.Освен охлаждането, хората притежават и други анатомични предимства като късите пръсти на краката и голямото ахилесово сухожилие. Тези структури действат като пружини, които съхраняват и освобождават енергия при всяка стъпка. Комбинацията от терморегулация и енергийна ефективност ни прави практически непобедими в маратонски условия спрямо всеки друг вид.