Когато се преструват на умрели, опосумите намаляват сърдечния си ритъм от 190 на едва 40 удара в минута.

Виргинският опосум (Didelphis virginiana) е известен със своята екстремна физиологична реакция при заплаха. Когато животното е подложено на силен стрес, то изпада в състояние на тонична неподвижност — неволев физиологичен отговор, а не съзнателно решение. По време на този епизод сърдечният ритъм се забавя значително, а телесната температура може леко да спадне, което допълнително имитира състояние на смърт.Изследвания на биолози показват, че мозъчната активност на опосума остава напълно будна и активна през този процес. Това позволява на животното да следи околната среда и да „се събуди" веднага щом опасността премине. Механизмът е изключително ефективен срещу хищници, които ловуват само живи животни и избягват мърша поради риск от заболявания.Ключов елемент на тази дегизировка е отделянето на зелена, зловонна течност от аналните жлези. Тази миризма имитира процеса на гниене и е толкова силна, че отблъсква дори най-гладните нападатели. Продължителността на това състояние варира от няколко минути до четири часа, като през това време животното не реагира на допир или болка.Този феномен е обект на изследвания в сравнителната психология и етологията като един от най-сложните примери за адаптивна симулация в природата. Учените отбелязват, че подобни състояния се наблюдават и при други видове, но при опосума те са съчетани с уникални химически и физиологични промени. Това прави защитната му стратегия една от най-успешните в животинския свят.