Старо моряшко суеверие гласи, че свиренето с уста на борда на кораб предизвиква буря.

Традицията да не се свири на борда на плавателни съдове датира от векове и е дълбоко вкоренена в морския фолклор на Великобритания и скандинавските страни. Според изследвания на морската история, моряците са вярвали, че свиренето е директно предизвикателство към „Повелителя на ветровете“. Те смятали, че имитирането на звука на вятъра ще го разгневи и ще доведе до опустошителни бури и корабокрушения.Единственото изключение от това правило е било по време на пълно безветрие, известно като „мъртво вълнение“. В такива моменти моряците са свирели тихо, за да „извикат“ вятър, който да напълни платната им. Тази практика е документирана в дневници на капитани от 18-и и 19-и век, като често е била съпътствана от драскане по мачтата за допълнителен късмет.Освен суеверието, забраната е имала и практическа цел, свързана с безопасността на екипажа. Преди навлизането на радиостанциите, боцманите са използвали специални метални свирки, за да подават команди над шума на морето. Ако моряците са свирели за забавление, това е можело да доведе до объркване и фатални грешки при изпълнение на заповедите.В съвременния британски флот и до днес се спазва етикет, който ограничава излишния шум на палубата. Макар днес да се приема повече като въпрос на дисциплина, много ветерани все още избягват свиренето от уважение към старите традиции. Този обичай остава един от най-устойчивите примери за това как практическите нужди на мореплаването се превръщат в мистични вярвания.