Тибетското плато е толкова масивно, че забавя въртенето на Земята, действайки като гигантска спирачка за атмосферата.

Тибетското плато, често наричано „Покривът на света“, започва своето формиране преди около 50 милиона години в резултат на сблъсъка между Индийската и Евразийската тектонични плочи. Този геоложки феномен обхваща територия, равняваща се на около 25% от площта на САЩ, и се издига средно на 4,5 километра над морското равнище. Поради огромните си размери, платото действа като физическа бариера за джетовите потоци в горните слоеве на тропосферата.Когато тези бързо движещи се въздушни маси срещнат платото, те се разделят или издигат, създавайки феномен, известен като „орографско триене“. Този процес пренася инерция от твърдата Земя към атмосферата, което води до измеримо забавяне на ъгловата скорост на планетата. Изследвания на НАСА и водещи климатолози потвърждават, че разпределението на масите по земната повърхност пряко влияе върху продължителността на деня чрез закона за запазване на момента на импулса.Освен механичното забавяне, платото влияе и на глобалния климат, като засилва азиатските мусони и променя пътя на бурите в Северното полукълбо. Ако Тибетското плато не съществуваше, атмосферната циркулация щеше да бъде много по-равномерна, а триенето между въздуха и земната кора — значително по-ниско. В дългосрочен план това натрупване на милисекунди е ключов фактор за прецизното калибриране на атомните часовници и разбирането на геодинамиката на нашата планета.