Люспите на ананаса са подредени според редицата на Фибоначи, образувайки естествени спирали.

Математическата подредба на ананаса е класически пример за филотаксис — науката, която изучава разположението на повтарящи се части в растенията. При ананаса люспите образуват три различни набора от спирали, движещи се в различни посоки. Броят на тези спирали почти винаги съответства на последователни числа от редицата на Фибоначи, най-често 8, 13 и 21.Тази подредба не е случайна — тя е резултат на еволюционна оптимизация за максимално използване на пространството. Всяко „око" на ананаса е всъщност отделен малък плод, развил се от отделен цвят. Чрез следване на златния ъгъл от приблизително 137,5 градуса, растението гарантира, че новите сегменти няма да се застъпват излишно и ще имат равен достъп до ресурси.Изследвания на учени като Хелмут Фогел през 1979 г. потвърждават, че този модел е най-ефективният начин за пакетиране на елементи върху крива повърхност. Подобни математически структури се наблюдават при люспите на шишарките, семената на слънчогледа и дори при подредбата на листата на много дървета. Този феномен демонстрира как природата използва сложна геометрия, за да постигне съвършен баланс между растеж и стабилност.