Специални контрастни вещества карат кръвоносните съдове да „светят“ ярко при медицински изследвания.

Използването на контрастни вещества в медицината дава началото си още през 1896 година, само месеци след откриването на рентгеновите лъчи от Вилхелм Рьонтген. Съвременната ангиография разчита предимно на йод, тъй като той притежава висок атомен номер (53). Този висок номер означава, че йодът има голяма електронна плътност, която ефективно спира и разсейва рентгеновите фотони чрез фотоелектричния ефект.Когато контрастното вещество се инжектира в кръвния поток, то временно повишава плътността на кръвта спрямо околните мускули и органи. На получения цифров образ кръвоносните съдове се появяват като ярки бели структури, докато останалите тъкани остават в нюанси на сивото. Този процес е от критично значение за диагностицирането на аневризми, стенози и съдови малформации.Според данни на Американския колеж по радиология (ACR), всяка година се извършват милиони процедури с йоден контраст. Съвременните препарати са нейонни и имат нисък осмоларитет, което значително намалява риска от алергични реакции в сравнение с по-старите методи. Технологията позволява на кардиолозите да виждат коронарните артерии с дебелина под 1 милиметър в реално време по време на процедури като ангиопластика.