Техниката „Фосбъри флоп" позволява на атлетите да преминат над летвата, докато техният център на тежестта преминава под нея.

Революцията в леката атлетика настъпва по време на Летните олимпийски игри в Мексико през 1968 г. Американският атлет Дик Фосбъри печели златния медал в дисциплината висок скок, като поставя нов олимпийски рекорд от 2,24 метра. До този момент масово се използват техниките „ножица" или „коремно-претъркалящ стил", при които центърът на тежестта на атлета трябва да премине над летвата.Биомеханиката зад „Фосбъри флоп" се основава на принципа, че центърът на масата на един обект не е задължително да се намира вътре в самото тяло. Когато скачачът извие гърба си в характерната дъга над летвата, неговият център на тежестта всъщност преминава до 20 сантиметра под нея. Това позволява на тялото да премине над препятствието, без атлетът да трябва да генерира достатъчно мощност, за да издигне целия си център на масата над тази височина.Според изследвания на спортни биомеханици този метод е значително по-ефективен от физическа гледна точка. Чрез бягане по крива траектория преди отскока, атлетите използват центробежната сила, за да увеличат вертикалната си скорост. Днес почти всеки елитен състезател по висок скок използва тази техника, което доказва нейното абсолютно превъзходство над старите методи.