Общото напрежение на струните в един роял е достатъчно голямо, за да повдигне два пълни училищни автобуса.

В един стандартен концертен роял има между 220 и 240 индивидуални струни, изработени от високоякостна стомана. Всяка отделна струна е подложена на опън от около 70 до 90 килограма. Когато се събере напрежението на всички струни, общата сила достига внушителните 18 до 20 тона, което е еквивалентно на теглото на два големи училищни автобуса тип Type C.Това огромно напрежение е необходимо, за да може инструментът да произвежда богат и силен звук в големи концертни зали. Ако тази сила се приложи директно върху дървената конструкция, тя би се огънала или счупила незабавно. Затова от средата на 19-ти век производителите започват да използват цяла чугунена плоча, известна като „харфа“, която поема основното натоварване.Първата успешна чугунена рамка е патентована от Алфеус Бабкок в Бостън през 1825 година. По-късно, през 1855 година, компанията Steinway & Sons усъвършенства този дизайн, като въвежда кръстосаното наплитане на струните. Тази иновация позволява използването на по-дълги и по-дебели струни под по-високо напрежение, което дава на модерния роял неговия характерен мощен тембър.