Самураите са контролирали пулса си чрез специално дишане, за да запазят пълно спокойствие по време на битка.

Техниката, използвана от самураите, днес е известна в науката като вариабилност на сърдечния ритъм и се основава на стимулация на вагусовия нерв. Чрез специфично коремно дишане, наречено 'ибуки', воините са успявали съзнателно да превключат тялото си от режим 'борба или бягство' към състояние на дълбока концентрация. Изследвания на японски бойни изкуства показват, че това забавяне на сърдечния ритъм предотвратява тунелното виждане и загубата на фина моторика, които обикновено настъпват при висок стрес.Д-р Андрю Хуберман от Станфордския университет потвърждава, че контролираното издишване активира неврони, които изпращат сигнали до мозъчния ствол за забавяне на сърцето. Историческите текстове за Бушидо описват това състояние като 'мушин' или 'празен ум', където емоциите не пречат на действията. При пулс над 115-145 удара в минута повечето хора губят способността да вземат сложни решения, но тренираните самураи са запазвали пълна когнитивна функция.Съвременни изследвания върху елитните части на ВМС на САЩ (Navy SEALs) използват подобни методи, наречени 'box breathing', за управление на нивата на кортизол в кръвта. Тези техники позволяват на организма да поддържа ниско кръвно налягане дори в ситуации на пряка опасност за живота. Днес науката категорично доказва, че ритмичното дишане е най-бързият начин за физиологично хакване на нервната система и постигане на максимална психологическа устойчивост.