Вселената се разширява чрез разтягане на самото пространство, а не като се надува в нещо външно.

Концепцията за разширяващата се Вселена е предложена за първи път от белгийския астроном Жорж Льометър през 1927 г. и е потвърдена чрез наблюденията на Едуин Хъбъл през 1929 г. Хъбъл установява, че галактиките се отдалечават от нас със скорост, пропорционална на тяхното разстояние. Това явление е известно като Закон на Хъбъл-Льометър и е крайъгълен камък в съвременната космология.Според Общата теория на относителността на Алберт Айнщайн, пространството не е празна сцена, а динамична тъкан, която може да се огъва и разтяга. Метричното разширение на пространството означава, че мащабът на самата геометрия се променя с времето. Това обяснява защо светлината от далечни галактики претърпява космологично червено отместване, тъй като дължината на вълната се разтяга заедно с Космоса.Важно е да се разбере, че Големият взрив не е бил експлозия в центъра на съществуващо пространство, а внезапно разширяване на самото пространство навсякъде едновременно. Съвременните измервания от мисията „Планк“ на Европейската космическа агенция показват, че Вселената е плоска в голям мащаб и вероятно безкрайна. Ако тя е безкрайна, тя не се разширява „в“ нещо, а просто става по-малко плътна с времето.