В миналото чаят е бил толкова ценен, че се е използвал като валута под формата на пресовани тухли.

Използването на чаени тухли като валута датира от 9-ти век по време на династията Тан в Китай и продължава чак до началото на 20-ти век. Тези тухли са се произвеждали чрез пресоване на чаени листа във форми, като често са били подпечатвани с официални знаци за стойност. В региони като Монголия, Тибет и Сибир чаят е бил по-стабилна валута от метала, тъй като е имал практическа и лечебна стойност.Стойността на тухлата се е определяла от качеството на листата и разстоянието, на което е била транспортирана. Търговците по Пътя на чая и конете са използвали тези блокове за размяна на стоки като добитък и коприна. В Централна Азия пет тухли чай често са били еквивалентни на една овца, което показва високата им пазарна стойност.Освен като пари, тухлите са служели и като хранителен резерв по време на дълги пътувания. Те са били изключително издръжливи на атмосферни влияния и лесни за подреждане в керваните. Дори след въвеждането на хартиените пари в Китай, чаените тухли остават основно платежно средство в отдалечените номадски райони до 1920-те години.