Маратонците често се сблъскват със „стената" около 32-ия километър, когато организмът им изчерпи запасите си от гликоген.

Феноменът „удряне в стената" е биологичен праг, при който запасите от гликоген в черния дроб и скелетните мускули се изчерпват напълно. Гликогенът е лесно достъпна форма на глюкоза и служи като основно гориво за мускулите при упражнения с висока интензивност. Средностатистическото човешко тяло може да съхрани около 2000 калории под формата на гликоген — количество, което за повечето бегачи съответства на разстояние от около 32 километра.Когато тези запаси свършат, тялото преминава към бета-окисление — процес на разграждане на мастни киселини за енергия. Проблемът е, че превръщането на мазнините в използваема енергия изисква повече кислород и е значително по-бавно от разграждането на въглехидратите. Това води до рязък спад в темпото и физическата сила, тъй като мускулите вече не могат да се свиват със същата ефективност.Освен физическото изтощение, мозъкът също страда от липсата на глюкоза, което причинява умствена умора и загуба на мотивация. Изследвания на Американския колеж по спортна медицина показват, че бегачите могат да забавят този ефект чрез приемане на въглехидрати по време на състезанието. Стратегията „зареждане с въглехидрати" преди старта цели да увеличи максимално началните нива на гликоген в мускулната тъкан и да продължи издържливостта на спортиста.