В края на 19-и век лекарите заменят черните си дрехи с бели престилки, за да символизират чистота и научен прогрес.

До средата на 19-и век медицината не е била считана за точна наука, а по-скоро за занаят, като лекарите често са носели официални черни дрехи, подобно на духовниците. Черният цвят е бил практичен избор, тъй като е прикривал кръвта и замърсяванията по време на манипулации. По това време болниците са били места, където хората отивали по-скоро да умрат, отколкото да се излекуват, което засилвало асоциацията на черното със смъртта.Пълната промяна настъпва благодарение на откритията на учени като Джоузеф Листър и Луи Пастьор, които доказват съществуването на микробите и значението на антисептиката. Около 1889 г. лекари като д-р Джордж Армстронг започват да налагат бялото облекло като стандарт в болниците. Бялата тъкан е позволявала лесното забелязване на замърсявания и е можела да се преварява при високи температури за пълна стерилизация.Преминаването към бяло е имало и психологическа цел — да представи медицината като чиста, прозрачна и модерна наука. Проучване, публикувано в Journal of the American Medical Association (JAMA), отбелязва, че до 1915 г. почти всички лекари вече са носели бели престилки. Днес обаче съществува феноменът „синдром на бялата престилка“, описан в медицинската литература като временно повишаване на кръвното налягане в клинична среда. Изследвания показват, че до 20% от пациентите изпитват това състояние поради подсъзнателен стрес от присъствието на медицински персонал.