Летящата жаба на Уолъс може да прелети над 15 метра между дърветата благодарение на огромните си ципести крака.

Летящата жаба на Уолъс (Rhacophorus nigropalmatus) е открита за първи път от британския естественик Алфред Ръсел Уолъс през 1855 г. в Малайзия. Този вид обитава тропическите гори на Малайския полуостров и островите Борнео и Суматра. Тези жаби прекарват почти целия си живот в короните на дърветата и слизат на земята само за размножаване.Анатомията им е уникална, тъй като притежават изключително големи ципи между пръстите на предните и задните крайници. Когато жабата скочи от високо, тя разперва крайниците си, а ципите действат като малки парашути или крила. По този начин повърхността на тялото се увеличава значително, което позволява на животното да планира на разстояния от 15 до 20 метра.Освен големите ципи, жабата има и допълнителни кожни гънки по страните на тялото, които подобряват аеродинамиката. Изследвания показват, че те могат да контролират ъгъла на падане и дори да правят завои във въздуха. Това умение е жизненоважно за оцеляването им, тъй като им позволява да се прехвърлят от дърво на дърво, избягвайки змии и други хищници, които дебнат в горската подстилка.