След отрязване ананасът спира да се подслажда.

Ананасите (Ananas comosus) са неклимактерични плодове, което означава, че не преживяват рязък скок в производството на етилен и дишането след прибиране. За разлика от климактеричните плодове като ябълките и бананите, ананасите не съхраняват значителни количества нишесте в месото си, което да се разгради до прости захари след отделяне от растението. Проучвания на Департамента по земеделие на САЩ (USDA) потвърждават, че съдържанието на захар в ананаса се определя изцяло от момента на беритбата. Основният източник на захароза е стъблото на растението, което я изпомпва в плода по време на финалната фаза на зреене. Щом връзката със стъблото се прекъсне, метаболитните процеси, водещи до натрупване на захар, спират незабавно. Въпреки това, ананасите съдържат ензими като бромелаин, които продължават да действат след беритбата. Тези ензими разграждат клетъчните стени, което прави плода по-мек и сочен, но не и по-сладък. Промяната в цвета на кората от зелено към златисто често се бърка със зреене, но всъщност е просто разграждане на хлорофила. Затова потребителите трябва да търсят плодове с интензивен аромат в основата, което е най-сигурният индикатор за високо съдържание на захар.