Първите компютри са използвали хиляди вакуумни лампи, преди транзисторите да ги направят компактни и надеждни.

ENIAC (Electronic Numerical Integrator and Computer) е проектиран от Джон Мокли и Дж. Преспър Екерт в Университета на Пенсилвания. Машината е тежала над 27 тона и е заемала площ от около 167 квадратни метра. Тя е консумирала 150 киловата електроенергия, което е било достатъчно за захранването на малко градче по онова време.Основният проблем на вакуумните лампи е била тяхната ненадеждност, като средно на всеки два дни е изгаряла по една лампа. Това е изисквало екип от техници постоянно да локализира и заменя дефектните компоненти сред хилядите кабели. Лампите са функционирали като електронни превключватели, но са били крехки и са генерирали температури, които са налагали използването на масивни охладителни системи.Революцията настъпва през декември 1947 г. в лабораториите „Бел“, където Джон Бардийн, Уолтър Братейн и Уилям Шокли демонстрират първия работещ транзистор. За разлика от лампите, транзисторите са изградени от твърди полупроводникови материали като германий и по-късно силиций. Те не изискват нагряване, не изгарят лесно и са хиляди пъти по-малки, което полага основите на съвременната микроелектроника.