При интензивен страх мозъкът записва информацията толкова детайлно, че спомените впоследствие ни карат да почувстваме, че времето е забавило своя ход.

Феноменът е изследван задълбочено от американския невролог Дейвид Игълман от Колежа по медицина при Университета Райс. В неговото известно проучване от 2007 година доброволци са пускани да падат свободно от височина 46 метра, като им е поставена специална гривна, която показва визуални сигнали. Резултатите показват, че участниците оценяват продължителността на собственото си падане като с 36% по-дълга, отколкото е била в действителност.Механизмът не се основава на това, че мозъкът реално работи по-бързо в момента на събитието. Вместо това, разликата се крие в начина, по който се формират спомените. Обикновено мозъкът филтрира голяма част от входящата информация, но при заплаха амигдалата превключва на режим на интензивно записване. Това води до създаването на много по-плътни и богати на детайли невронни следи в дългосрочната памет.Когато по-късно преразглеждаме тези спомени, по-голямото количество съхранена информация ни подвежда, че времето е текло по-бавно. Този еволюционен механизъм ни помага да анализираме опасни ситуации и да вземаме бързи решения за оцеляване. На практика ние не виждаме света в забавен каданс, а просто помним преживяването като по-продължително поради наситеността на данните, които мозъкът е записал.