Музиката, която ни вълнува, активира същите центрове в мозъка като чувството за страх.

Явлението, при което настръхваме от музика, се нарича фрисон (frisson) и е обект на задълбочени изследвания в невронауката. Проучване на Харвардския университет от 2016 година установява, че хората, които изпитват фрисон, имат по-плътни връзки между слуховата кора и центровете за обработка на емоциите. Това позволява на музикалните стимули да предизвикват по-интензивни физиологични реакции.Когато чуем вълнуваща мелодия, амигдалата в мозъка реагира мигновено. Тя е отговорна за реакцията „борба или бягство“ и активира симпатиковата нервна система. В резултат на това се отделя норепинефрин, който свива малките мускули, наречени arrector pili, и космите по кожата се изправят.Изследвания на д-р Мичъл Колвър от Университета в Юта показват, че около 50 до 86 процента от населението може да изпита това усещане. Мозъкът често интерпретира внезапни промени в динамиката или височината на звука като потенциална заплаха, но веднага след това превключва към удоволствие. Този преход води до освобождаване на големи количества допамин в ивичестото тяло (striatum).Този механизъм обяснява защо естетическото преживяване може да бъде толкова физически осезаемо. Еволюционно погледнато, способността ни да реагираме на звуци е била жизненоважна за оцеляването. Днес същата тази чувствителност ни позволява да изпитваме дълбоко вълнение от изкуството.