Пустинският пясък е напълно непригоден за строителство, тъй като неговите зрънца са твърде гладки и не могат да се свържат здраво с цимента.

Въпреки че пустините покриват около една трета от земната суша, пясъкът в тях е практически безполезен за строителната индустрия.Процесът на еолова ерозия, при който вятърът носи песъчинките на големи разстояния, действа като естествена шкурка. С течение на хилядолетията този процес постепенно изглажда повърхността на всяко зрънце и му придава почти перфектна сферична форма.В строителството бетонът се създава чрез смесване на цимент, вода и инертни материали като пясък и чакъл. За да бъде конструкцията стабилна, пясъчните зрънца трябва да имат остри и грапави повърхности, които се заключват механично помежду си. Гладкият пустинен пясък не може да се свърже здраво с циментовата паста, което води до слаб бетон с ниска структурна цялост.Този недостиг на подходящ пясък е причина за парадоксални търговски сделки в световен мащаб. Обединените арабски емирства например внасят милиони тонове пясък от Австралия за своите мащабни проекти, включително Бурдж Халифа. Според данни на Организацията на обединените нации пясъкът е вторият най-експлоатиран природен ресурс в света след водата, като годишно се консумират около 50 милиарда тона.Речният и морският пясък са предпочитани, тъй като водната среда не полира зрънцата толкова агресивно, колкото вятърът. Това прави тези ресурси изключително ценни и обект на засилен контрол. Недостигът на строителен пясък вече се превръща в глобална криза, тъй като търсенето за урбанизация надвишава скоростта, с която природата може да го възстанови.