Козината на яка е толкова добра изолация, че снегът върху гърба му не се топи от телесната му топлина.

Домашният як (Bos grunniens) и неговият див роднина (Bos mutus) са еволюирали да оцеляват при екстремни условия на надморска височина от 3000 до 5000 метра. Тяхната козина се състои от три различни слоя: дълги външни косми, междинен слой и изключително плътен долен пух. Този пух е съставен от фини влакна с диаметър под 20 микрона, които създават микроскопични въздушни джобове за максимална изолация.Изследвания на Международния център за интегрирано планинско развитие (ICIMOD) показват, че тази структура предотвратява загубата на енергия чрез конвекция. Когато снегът падне върху яка, той не се топи, защото външната температура на козината е почти идентична с тази на околната среда. Ако снегът се стопеше, той би намокрил кожата и би предизвикал фатално преохлаждане чрез изпарение.Освен козината, яковете имат и други адаптации, като по-големи бели дробове и сърце, както и по-висока концентрация на хемоглобин в кръвта. Тези характеристики им позволяват да пренасят кислород по-ефективно в разредения планински въздух. Комбинацията от тези физиологични фактори прави яка едно от най-устойчивите на студ животни на планетата.