Над 99% от международния интернет трафик преминава през кабели по океанското дъно.

Към 2024 година в световен мащаб функционират над 550 активни и планирани подводни кабелни системи. Общата им дължина надхвърля 1.4 милиона километра, което е достатъчно да обиколят Земята повече от 35 пъти. Тези системи се поддържат от организации като TeleGeography, които следят развитието на глобалната инфраструктура.Първият трансатлантически телеграфен кабел е положен още през 1858 година, свързвайки Ирландия и Нюфаундленд. Днес модерните оптични влакна използват технологията на плътно вълново мултиплексиране (DWDM), която позволява пренос на десетки терабити в секунда през една двойка влакна. Това е многократно по-бързо и по-евтино от сателитните комуникации, които страдат от голямо закъснение на сигнала.Кабелите се полагат от специализирани кораби и често се вкопават в морското дъно за защита от котви и риболовни мрежи. В най-дълбоките части на океана те са тънки едва 17-20 милиметра, докато близо до брега са подсилени с допълнителни слоеве стоманена броня. Въпреки че сателити като Starlink на SpaceX стават все по-популярни, те обслужват предимно отдалечени райони и не могат да заменят капацитета на подводните магистрали.