Космическите кораби, движещи се със скорост, близка до светлинната, се повреждат от сблъсъци с единични водородни атоми.

Междузвездното пространство не е напълно празно, а съдържа междузвездна среда с плътност около 1 атом на кубичен сантиметър. Когато обект се движи с релативистична скорост, тези неподвижни атоми се превръщат в йонизиращо лъчение поради огромната кинетична енергия на сблъсъка. Според изследване на Уилям Еделщайн от Университета Джонс Хопкинс, публикувано през 2010 година, водородните атоми биха ударили екипажа със сила от 10 000 сиверта в секунда.За сравнение, доза от едва 6 сиверта обикновено е фатална за човека. При достигане на 99,9% от скоростта на светлината, всеки водороден атом се превръща в космически лъч с енергия от 7 тераелектронволта. Това е енергийното ниво, постигано в Големия адронен колайдер на ЦЕРН, но насочено директно към корпуса на кораба.Тези сблъсъци биха довели до ерозия на материалите и разрушаване на ДНК на пътниците почти мигновено. Инженерите предлагат теоретични решения като магнитни дефлектори или ледени щитове с дебелина от няколко метра. Без подобна защита, междузвездните пътувания с висока скорост остават физически невъзможни за биологични организми.