През Барока перуките били толкова огромни и нехигиенични, че в тях често се заселвали мишки.

Модата на огромните перуки, известни като „алонж“, достига своя връх по времето на френския крал Луи XIV и продължава до Френската революция през 1789 г. За да поддържат формата на тези сложни конструкции, фризьорите използвали свинска мас като лепило и обилни количества пшенично или оризово нишесте за пудра. Тази органична смес буквално се превръщала в хранителна среда за паразити като въшки и бълхи, а в по-екстремни случаи и за малки гризачи.Историческите сведения сочат, че жените от аристокрацията често спели с телени клетки върху главите си, за да предпазят скъпите си прически от плъхове през нощта. Самите перуки не са били мити с месеци, което водело до ужасяваща миризма и кожни инфекции. За справяне със сърбежа са били създадени „grattoirs“ – луксозни пръчици от слонова кост или сребро, с които благородниците се чешели публично.Освен хигиенен риск, перуките представлявали и сериозна заплаха от пожар. Тъй като били покрити със суха пудра и мазнина, те изгаряли за секунди при контакт с пламъка на свещниците, които били единственият източник на светлина по време на баловете. Този моден феномен замира едва в края на 18-и век, когато британското правителство въвежда данък върху пудрата за коса през 1795 г., а обществото започва да цени повече естествената хигиена.