Електронната музика може да „излъже" мозъка ви, че времето тече по-бавно.

Този феномен е тясно свързан с начина, по който човешкият мозък кодира времеви интервали чрез обработка на сензорна информация. Проучване на изследователи от университета „Голдсмитс" в Лондон показва, че музика с висока плътност на събитията променя субективното преживяване на слушателя. Когато слушаме електронна музика, сме изложени на множество синтезирани слоеве и микроритми, които изискват по-интензивна когнитивна работа.Според теорията за „вместимостта на вниманието", мозъкът използва повече ресурси за обработка на непознати или сложни звукови структури. Това води до натрупване на повече „паметови маркери" за единица време. В резултат на това, когато погледнем назад към изминалите минути, епизодичната ни памет ги интерпретира като по-продължителен период.През 2014 година д-р Рут Огдън от университета „Джон Мурс" в Ливърпул провежда експерименти, които потвърждават, че емоционалната възбуда от бързото темпо ускорява „вътрешния часовник". Електронните жанрове като техно и транс често използват повтарящи се, но еволюиращи звуци, които поддържат мозъка в състояние на висока бдителност. Това създава илюзията за разтягане на времето, позната в психологията като „времева дилатация".