Космическият апарат „Вояджър 1“ пътува в космоса над 46 години благодарение на своята ядрена батерия.

Мисията „Вояджър 1“ е изстреляна на 5 септември 1977 г. и в момента е най-отдалеченият от Земята обект с човешки произход. Апаратът се захранва от три радиоизотопни термоелектрически генератора (RTG), които използват разпада на плутоний-238. Този процес генерира топлина, която се преобразува в електричество чрез термодвойки.Първоначално генераторите са осигурявали около 470 вата мощност при 30 волта прав ток. Поради естествения полуразпад на плутония, който е приблизително 87.7 години, и деградацията на термодвойките, мощността спада с около 4 вата всяка година. Към 2023 г. енергийните нива са критично ниски, което принуждава инженерите на НАСА да вземат трудни решения.За да поддържат комуникацията със Земята, специалистите от Лабораторията за реактивно движение (JPL) са изключили почти всички научни инструменти, включително камерите и нагревателите. В момента работят само най-важните сензори за магнитни полета и космически лъчи. Очаква се „Вояджър 1“ да разполага с достатъчно енергия за работа на поне един инструмент до 2025 г., след което ще продължи да се носи безмълвно през междузвездното пространство.