Древните египтяни са лекували инфектирани рани с мухлясал хляб.

Практиката за използване на мухлясал хляб е документирана в папируса на Еберс, който датира от около 1550 г. пр.н.е. Този древен медицински текст съдържа над 800 рецепти и лекарства за различни заболявания. Египтяните са забелязали, че специфични видове плесен спират гниенето на плътта и предотвратяват разпространението на инфекцията.Едва през 1928 г. Александър Флеминг официално открива пеницилина, извлечен от гъбичките Penicillium notatum. Оказва се, че същите тези микроорганизми често са се развивали върху хляба, използван от египетските лечители. Това прави египетската медицина една от първите в света, прилагала примитивна форма на антибиотична терапия.Освен мухъл, египтяните редовно са използвали мед в превръзките си, което е доказано чрез археологически находки и химически анализи. Медът има ниско pH и високо съдържание на захар, което изтегля влагата от бактериите и ги унищожава чрез осмотично налягане. Комбинацията от антибиотичната плесен и антисептичния мед е била изключително ефективна стратегия за времето си.