Течният кислород има бледосин цвят и се привлича от магнити.

Кислородът (O2) е уникален елемент, който проявява парамагнетизъм поради своята електронна конфигурация. Според теорията на молекулните орбитали, кислородната молекула притежава два несдвоени електрона в своите антисвързващи орбитали. Тези електрони действат като малки магнитни диполи, които се подреждат по посока на външно магнитно поле.При температура от -183°C (90 K) кислородът преминава от газ в течност, което увеличава неговата плътност и прави магнитните му свойства лесно видими. В лабораторни условия, ако излеете течен кислород между полюсите на мощен неодимов магнит, течността няма да изтече, а ще образува стабилен мост между тях. Този феномен е описан за първи път от Майкъл Фарадей още през 1848 г., но пълното му обяснение идва по-късно с развитието на квантовата механика.Синият цвят на течния кислород се дължи на поглъщането на червената светлина от видимия спектър. Когато два кислородни атома се сблъскат, те могат временно да абсорбират фотон, за да преминат в по-високо енергийно състояние. Този процес е по-интензивен в течна фаза поради високата концентрация на молекули.В съвременната космонавтика течният кислород (LOX) е незаменим. Ракети като Falcon 9 на SpaceX използват преохладен течен кислород при температура около -207°C, за да увеличат плътността му и да поберат повече гориво в резервоарите. Това позволява на двигателите Merlin 1D да генерират огромна тяга, необходима за извеждане на товари в орбита.