Стаята на Еймс е оптична илюзия, която кара хората да променят размера си пред очите ви.

Стаята на Еймс е изобретена от американския офталмолог Аделберт Еймс-младши през 1946 година. Дизайнът се основава на концепции, предложени за първи път от Херман фон Хелмхолц в края на 19-ти век. Илюзията разчита на факта, че човешкото зрение често жертва точността на размера в полза на познати форми.Въпреки че стаята изглежда кубична, тя е построена във формата на неправилен трапец. Единият заден ъгъл е много по-далеч от наблюдателя, отколкото другия. Подът и таванът са проектирани под специфичен наклон, за да подсилят изкривената перспектива и да поддържат илюзията за паралелни линии.Мозъкът ни е свикнал да вижда стаите като правоъгълни кутии с вертикални стени. Когато гледаме през шпионката с едно око, ние губим усещането за дълбочина. Мозъкът автоматично „коригира“ образа, приемайки, че стаята е нормална, което принуждава обектите вътре да изглеждат нереално големи или малки.Тази техника е широко използвана в киното преди навлизането на компютърните ефекти. Режисьорът Питър Джаксън използва варианти на стаята на Еймс във филмовата трилогия „Властелинът на пръстените“. Чрез нея Гандалф изглежда много по-висок от Фродо, докато двамата седят на една и съща маса.