Един-единствен хлорен атом може да унищожи над 100 000 озонови молекули.

През 1974 г. химиците Марио Молина и Шерууд Роуланд публикуват изследване в списание Nature, което разкрива как хлорфлуоровъглеродите (CFC) разрушават озоновия слой. Тези съединения, използвани масово в аерозолите и хладилниците, са изключително стабилни в ниските слоеве на атмосферата. Когато достигнат стратосферата, интензивната ултравиолетова радиация ги разгражда и освобождава свободни хлорни атоми.Хлорният атом действа като мощен катализатор в химична реакция, която превръща озона (O3) в обикновен кислород (O2). В първата стъпка хлорът отнема един кислороден атом от озона, образувайки хлорен монооксид. След това той реагира със свободен кислороден атом, за да освободи отново хлора, който е готов за следващата атака. Този затворен цикъл позволява на един атом да унищожи средно 100 000 молекули озон, преди да бъде отмит от атмосферата.За откритието си Молина и Роуланд получават Нобелова награда за химия през 1995 г. Техните предупреждения водят до приемането на Монреалския протокол през 1987 г., който забранява употребата на CFC в световен мащаб. Въпреки забраната, поради дългия живот на хлорните съединения, пълното възстановяване на озоновия слой над Антарктида се очаква чак около 2066 г.