Стъклото тип „Вазелин“ свети в ярко неоново зелено под ултравиолетова светлина, защото съдържа уран.

Урановото стъкло става масово популярно през 1830-те години благодарение на Йозеф Ридел в Бохемия, който го нарича „аннагелб“ и „аннагрюн“. По-късно в САЩ то получава името „вазелиново стъкло“ заради приликата му с цвета на едноименния мехлем. Обикновено съдържанието на уран в тези предмети варира между 0,1% и 2% от общото тегло, макар че някои антики от XIX век достигат до 25%.Флуоресценцията възниква, защото ултравиолетовите фотони удрят електроните в урановите атоми и ги издигат на по-високо енергийно ниво. Когато тези електрони се върнат в основното си състояние, те освобождават енергия под формата на видима зелена светлина. Този процес е чисто физичен и не зависи от радиоактивността на самия елемент.Производството на такова стъкло рязко спира по време на Втората световна война, когато правителствата конфискуват урана за военни цели и ядрени изследвания. Днес измерванията с Гайгеров брояч показват нива на радиация, които са едва забележими над естествения фон на околната среда. Музеи като „Корнинг“ в Ню Йорк съхраняват богати колекции, потвърждаващи, че предметите са безопасни за излагане, но не се препоръчват за ежедневна употреба при хранене.