В началото на 20-и век артистичното свирене с уста е било престижно музикално изкуство със световни звезди.

Артистичното свирене с уста, познато като музикално свирене, достига своя апогей между 1890 и 1940 година. По това време изпълнители като Алис Шоу, известна като „Свирещата красавица“, изнасят концерти пред европейски кралски семейства и пълнят престижни зали в Ню Йорк и Лондон. Техниката изисква изключителен контрол над диафрагмата и лицевите мускули, за да се възпроизведат чисти тонове в диапазон от няколко октави.Един от най-известните записи в историята на жанра е на Фред Лоури, който през 1939 година записва „Indian Love Call“. Този запис се продава в над един милион копия, което доказва огромния търговски потенциал на това изкуство в миналото. Свиренето с уста често е било включвано в програмите на „Radio City Music Hall“, където артистите са акомпанирали на цели симфонични оркестри.Научно погледнато, този метод на звукоизвличане превръща човешката уста в резонираща кухина, подобна на флейта или пиколо. През 1973 година в Луисбърг, Северна Каролина, е основан Международният конгрес на свирачите (IWC), за да съхрани това уникално наследство. Днес състезанията се оценяват по критерии като чистота на тона, интонация и сложност на интерпретацията, подобно на класическото оперно пеене.