Във фиордите сладката речна вода буквално плува върху по-плътната солена морска вода.

Това явление се обяснява с разликата в плътността на водата, която зависи от нейната соленост. Солената океанска вода има плътност около 1025 килограма на кубичен метър, докато сладката вода е едва 1000 килограма на кубичен метър. Когато реките се вливат във фиордите, по-леката сладка вода се разстила отгоре, създавайки слой, който може да достигне дебелина от няколко метра.Ключов фактор за запазването на тези слоеве е геоморфологията на фиордите. Техните стръмни брегове действат като естествена бариера срещу силните ветрове, които иначе биха предизвикали вълнение и механично смесване. В океанографията тази рязка промяна в солеността в рамките на малка дълбочина се нарича халоклин. Изследвания в норвежкия Согнефиорд, който е най-дългият в Европа, показват, че този горен слой може да бъде почти напълно лишен от сол.Този феномен има огромно значение за местната екосистема. Сладката вода често е по-тъмна заради органичните седименти от сушата, което ограничава светлината за по-дълбоките слоеве. Учени от Бергенския университет отбелязват, че това създава специфични ниши за организми, които са се адаптирали към живот в условия на променлива соленост. В някои случаи разликата в плътността е толкова голяма, че се образуват вътрешни вълни на границата между двата слоя.