Свиренето с уста е почти невъзможно в космически скафандър заради ниското налягане на въздуха.

Вътрешната среда на космическите скафандри на НАСА, като например Extravehicular Mobility Unit (EMU), се поддържа при налягане от около 29.6 килопаскала (kPa). Това е приблизително 4.3 паунда на квадратен инч (psi), което представлява само около една трета от атмосферното налягане на морското равнище на Земята (101.3 kPa).Звукът се пренася чрез вибрации на молекулите във въздуха. Когато налягането е толкова ниско, въздухът става изключително рядък и молекулите са разположени на по-голямо разстояние една от друга. Това прави създаването на турбулентност, необходима за характерния звук при свирене с уста, физически трудно постижимо.Астронавтът Дан Бари, ветеран от три мисии на совалки (STS-72, STS-96 и STS-105), провежда неофициален експеримент по време на престоя си в открития космос. Той установява, че въпреки максималните усилия, скоростта на въздушния поток е недостатъчна за генериране на резонанс. Вместо чист тон, той успява да произведе само слаб шум, наподобяващ изпускане на пара.Този феномен е свързан и с безопасността на астронавтите. Ниското налягане в скафандъра е проектирано така, че да осигури мобилност на ставите, тъй като по-високо налягане би направило костюма твърде твърд и труден за движение. Липсата на възможност за свирене е просто страничен ефект от инженерния компромис между гъвкавост и оцеляване.