През 80-те години на XX век хирурзите са използвали въглеродни влакна за възстановяване на коленни връзки.

През 1980-те години ортопедичната хирургия преминава през период на експерименти с изкуствени материали за реконструкция на предна кръстна връзка (ACL). По това време въглеродните влакна и политетрафлуороетиленът (познат като Gore-Tex) се считат за революционни поради тяхната висока якост на опън. Хирурзите са вярвали, че тези материали ще осигурят по-бързо възстановяване на спортистите в сравнение с традиционните автографти.Проучвания от края на десетилетието обаче разкриват сериозни недостатъци при дългосрочна употреба. Тъй като изкуствените материали са подложени на постоянно триене и натоварване, те страдат от механична умора. Това води до освобождаване на хиляди микроскопични частици в синовиалната течност на ставата. Този процес предизвиква имунен отговор, известен като синовит, при който тялото атакува чуждите частици, причинявайки подуване и болка.Клинични данни показват, че процентът на неуспех при тези протези е достигал до 40-50% в рамките на първите няколко години. Поради тези рискове, Агенцията за храните и лекарствата (FDA) в САЩ и други регулаторни органи ограничават употребата им. Днес златният стандарт остава използването на собствени сухожилия на пациента или донорска тъкан, които позволяват на клетките да прораснат в новата връзка и да я поддържат жива.