Бактерията Cupriavidus metallidurans буквално „ака“ чисто злато, за да оцелее в токсична среда.

Бактерията Cupriavidus metallidurans е открита за първи път през 1976 г. и оттогава е обект на интензивни изследвания заради способността си да оцелява в екстремни условия. През 2018 г. екип от изследователи от Университета „Мартин Лутер“ в Хале-Витенберг и Университета в Аделаида публикуваха подробно проучване в списанието Metallomics. Те разкриха молекулярния механизъм, чрез който бактерията обработва мед и злато, които често се срещат заедно в почвата.Когато златните съединения навлязат в бактерията, те активират специфичен ензим, наречен CupA. Този ензим изпомпва излишната мед навън, но същевременно помага за трансформирането на токсичните златни йони в метално злато. Този процес е защитна реакция, тъй като златните йони са силно реактивни и могат да разрушат клетъчната структура отвътре. В резултат на това на повърхността на бактерията се образуват малки златни нагетси с размер от няколко нанометра.Това откритие има огромно значение за съвременната индустрия и екология. Учените смятат, че тези микроорганизми играят ключова роля в биогеохимичния цикъл на златото в природата. В момента се проучват методи за използване на Cupriavidus metallidurans за извличане на злато от руди с ниско съдържание или за рециклиране на ценни метали от изхвърлена електроника по екологичен начин.