Дървесните жаби се закрепват към гладки повърхности чрез молекулярни сили, а не чрез засмукване.

Механизмът на прилепване при дървесните жаби (от семейство Hylidae) е обект на интензивни изследвания от учени като д-р Джон Ендърс от Университета в Глазгоу. Противно на общоприетото схващане, те не използват вакуумни вендузи. Вместо това техните пръсти са покрити с епителни клетки под формата на шестоъгълни колони с диаметър около 10 микрометра.Между тези колони има тесни канали, през които жабата отделя тънък слой слуз. Тази слуз запълва неравностите на повърхността и създава силно капилярно привличане. На още по-фино ниво се проявяват силите на Ван дер Ваалс, които представляват слабо електромагнитно привличане между молекулите на жабата и повърхността.Проучване, публикувано в Journal of Experimental Biology, показва, че тези шестоъгълни структури позволяват на излишната вода да се оттича бързо. Това обяснява защо жабите запазват сцепление дори при проливен дъжд или върху напълно мокри листа. Тези открития вдъхновяват инженерите да разработват нови видове самопочистващи се лепила и гуми с високо сцепление.Интересно е, че жабите контролират прилепването чрез ъгъла на стъпалата си. Когато искат да се отлепят, те просто променят позицията на крака си, което прекъсва капилярния мост. Този процес е изключително енергийно ефективен и позволява на животното да се движи светкавично в сложна среда.