Средновековните селяни често са се хранели по-здравословно от работниците през Индустриалната революция.

Изследвания на скелетни останки от средновековна Англия и континентална Европа показват, че типичният селянин е консумирал между 3000 и 3500 калории дневно. Основната част от диетата му се е състояла от „потъж" – гъста супа от овесени ядки, ечемик, боб и грах, допълнена от сезонни зеленчуци като лук и зеле. За разлика от по-късните периоди, хлябът му е бил направен от пълнозърнесто брашно, което е запазвало всички важни минерали и фибри.През Индустриалната революция (XVIII–XIX век) ситуацията се влошава драстично за градското население. Работниците в заводите са разчитали основно на бял хляб, чай със захар и малко количество мазнини, което е довело до масово разпространение на рахит и скорбут. Рафинираната захар става достъпна и масова едва след 1700-те години, докато средновековните хора са използвали само мед в редки случаи, предпазвайки се от съвременни метаболитни заболявания.Археологът д-р Кристофър Дайър от Оксфордския университет посочва, че средновековните селяни са имали достъп до пресни млечни продукти и понякога риба, което им е осигурявало качествени протеини. Анализи на костната плътност показват, че въпреки тежкия труд, много селяни са имали здрава костна структура, докато градската бедност през 1850 г. е страдала от хронично недохранване. Това развенчава мита, че прогресът винаги води до по-добро качество на храната.