Лятното часово време често увеличава сметките за ток, тъй като по-дългите топли вечери карат хората да охлаждат домовете си по-дълго.

Концепцията за лятното часово време е предложена за първи път от Бенджамин Франклин през 1784 г. и по-късно популяризирана от Уилям Уилет през 1907 г. Основната цел е била да се намали потреблението на свещи и въглища чрез максимално използване на естествената светлина. Първото масово въвеждане на практиката се случва в Германия и Австро-Унгария през 1916 г. по време на Първата световна война.Съвременните изследвания поставят под въпрос енергийната ефективност на тази система в 21-ви век. Проучване на Националното бюро за икономически изследвания на САЩ, проведено в щата Индиана през 2008 г., разкрива неочаквани резултати: след като целият щат приема лятното часово време, се установява увеличение на потреблението на електроенергия с около 1 процент.Основната причина е повишената нужда от охлаждане. Допълнителният час слънчева светлина в края на деня означава, че домовете остават по-топли през вечерните часове, което принуждава климатичните системи да работят по-интензивно и по-дълго. В региони с горещ климат икономията от осветление е незначителна в сравнение с огромните разходи за климатизация.Според данни на учени от Калифорнийския университет в Санта Барбара лятното часово време увеличава годишните сметки на домакинствата в Индиана с общо 9 милиона долара. Освен това се отчита повишаване на емисиите на въглероден диоксид поради по-голямото натоварване на електроцентралите. Тези факти показват, че историческият модел за пестене на енергия вече не е приложим в ерата на климатичните системи.