Бароковите „кабинети на куриозите“ са предшествениците на съвременните музеи.

Концепцията за Wunderkammern или „кабинети на куриозите“ възниква през Ренесанса, но достига своя разцвет през бароковата епоха на 17. век. Тези пространства са служили като микрокосмос на света, където притежателят демонстрира своята власт и познания. Колекциите са били разделени на Naturalia (природни обекти), Artificialia (изкуствени предмети), Exotica (екзотични находки) и Scientifica (научни инструменти).Един от най-известните примери е кабинетът на император Рудолф II в Прага, който съдържал хиляди предмети, включително астрономически уреди на Тихо Брахе. Друга значима фигура е Оле Ворм, датски лекар, чиято колекция Museum Wormianum е документирана в детайлен каталог през 1655 г. Тези сбирки не са били подредени по съвременни научни категории, а по-скоро по естетическа стойност и способност да предизвикват удивление.Преходът към модерните институции започва, когато тези частни архиви биват дарени на държавата или отворени за широката публика. През 1683 г. колекцията на Елиас Ашмол става основа на музея „Ашмолиън“ в Оксфорд, който се счита за първия университетски музей в света. По същия начин Британският музей е основан през 1753 г. на базата на огромната сбирка от 71 000 предмета на сър Ханс Слоун. Тези събития бележат края на ерата на любопитството и началото на систематизираната музейна наука.