Без яковете търговията по високопланинския Път на коприната би била невъзможна.

Домашният як (Bos grunniens) е еволюирал в продължение на хилядолетия, за да оцелява на надморска височина от 3000 до 5000 метра. Неговата физиология е уникална, тъй като притежава по-големи бели дробове и сърце в сравнение с говедата от низините. Освен това кръвта на яка съдържа по-висока концентрация на хемоглобин, което му позволява да пренася кислород ефективно в разредения планински въздух.Исторически данни сочат, че опитомяването на яка е започнало преди около 4500 години от тибетските номади. По време на разцвета на Пътя на коприната между 2-ри век пр.н.е. и 14-ти век сл.н.е., тези животни са били единственият надежден транспорт през проходите на Памир и Каракорум. Един зрял як може да носи товар от 60 до 90 килограма, изминавайки до 30 километра на ден по стръмни и заледени терени.Изследване на Университета в Ланджоу потвърждава, че генетичната адаптация на яка му позволява да метаболизира храната по-ефективно при ниски температури. За разлика от конете, които изискват зърнен фураж, яковете се хранят с оскъдната алпийска растителност и мъхове. Тази автономия ги прави икономически най-изгодния вариант за керваните, пресичащи „Покрива на света“. Дори в модерната епоха, над 90% от логистиката до базовите лагери на осемхилядниците зависи от тези издръжливи животни.