Някои сладководни костенурки дишат през клоаката си, за да оцелеят под леда през зимата.

Процесът, известен като клоакално дишане, е критична адаптация за видове като северноамериканската рисувана костенурка (Chrysemys picta). През зимата тези влечуги изпадат в състояние на брадикардия, при което сърдечният им ритъм пада до едва 1–5 удара в минута. Тъй като метаболизмът им е почти спрял, те се нуждаят от минимално количество кислород, което набавят чрез специализирани торбички в клоаката.Клоаката е универсален отвор за храносмилателната, отделителната и репродуктивната система, но при тези костенурки тя е силно васкуларизирана. Кръвоносните съдове в тази зона са толкова близо до повърхността, че позволяват на кислорода от водата да дифундира директно в кръвта. Този механизъм е изследван подробно от биолозите, които са документирали как костенурките оцеляват до 100 дни без атмосферен въздух.Освен дишането през клоаката, тези животни използват и анаеробен метаболизъм, когато нивата на кислород в затворените езера спаднат критично. За да неутрализират натрупването на млечна киселина, те извличат калций и магнезий от собствените си черупки. Това предотвратява фаталното подкиселяване на кръвта им по време на дългата хибернация. Тези уникални физиологични процеси позволяват на костенурките да оцелеят в условия, които биха били смъртоносни за почти всеки друг гръбначен организъм.