Астронавтите на Международната космическа станция (МКС) прелитат директно през полярните сияния.

Полярните сияния (Aurora Borealis и Aurora Australis) се образуват на височина между 80 и 640 километра над земната повърхност. Тъй като Международната космическа станция поддържа стабилна орбита на средна височина от около 400 километра, тя редовно се озовава в самото сърце на тези светлинни шоута. Това позволява на астронавтите да заснемат уникални кадри, при които станцията буквално се потапя в зелени и червени светлинни потоци.Феноменът се причинява от слънчевия вятър, който носи заредени частици (протони и електрони) към земната магнитосфера. Когато тези частици се сблъскат с газовете в нашата атмосфера, те възбуждат атомите и ги карат да излъчват светлина. Кислородът произвежда зелена светлина на по-ниски височини и червена на по-високи, докато азотът излъчва сини или лилави нюанси.Според данни на НАСА и изследвания, публикувани в списание „Journal of Geophysical Research“, интензивността на сиянията зависи от 11-годишния слънчев цикъл. По време на слънчевия максимум, като този очакван около 2024-2025 г., честотата на тези преминавания се увеличава значително. Астронавти като Скот Кели и Тома Песке са документирали тези моменти, описвайки ги като преминаване през „гъста зелена мъгла“, която не представлява опасност за екипажа поради защитата на корпуса на станцията.