Бръмбарите гмуркачи използват въздушно мехурче като естествена кислородна бутилка, което им позволява да дишат под вода.

Бръмбарите от семейство Dytiscidae са развили уникален механизъм за подводно дишане, известен като „физическо хриле". Когато бръмбарът се потапя, улавя слой въздух между елитрите (твърдите крила) и коремчето си. Този резервоар е свързан със спиракулите — отворите, през които насекомите дишат.Процесът работи благодарение на газовата дифузия. Докато бръмбарът консумира кислорода в мехурчето, неговото парциално налягане спада под това на разтворения кислород в околната вода. Това създава градиент, който кара кислорода от водата да преминава автоматично в мехурчето.Ентомологични изследвания показват, че този метод може да осигури до 8 пъти повече кислород, отколкото първоначалното количество в мехурчето. Ефективността зависи от температурата на водата и нивата на разтворен кислород в нея. При по-студена вода метаболизмът на насекомото се забавя, което позволява на някои видове да останат под вода с часове.Азотът в мехурчето бавно се разтваря във водата, което води до постепенно свиване на обема му. Преди мехурчето да изчезне напълно, бръмбарът трябва да изплува до повърхността, за да го „презареди". Този еволюционен механизъм е обект на проучвания в биомиметиката за разработване на нови технологии за подводно дишане.