Листата на растението Silphium laciniatum винаги сочат в посока север-юг, действайки като естествен компас.

Silphium laciniatum, известно още като „растение-компас", е многогодишно тревисто растение от прериите на Централна Северна Америка. Този феномен е описан за първи път от американския генерал Бенджамин Алворд през 1842 г., който забелязал, че листата на растението последователно се подравняват по оста север-юг.Механизмът зад това движение е адаптация към суровата среда на откритите прерии. Листата са разположени вертикално, с широките си повърхности обърнати на изток и запад. Това позволява на растението да улавя максимално количество слънчева светлина в по-хладните сутрешни и следобедни часове, когато интензитетът на радиацията е по-нисък.По време на най-горещата част от деня, когато слънцето е в зенита си, само тънкият ръб на листа е изложен на директните лъчи. Изследвания, публикувани в списания като American Journal of Botany, потвърждават, че тази ориентация намалява температурата на листата с до 5 °C и значително ограничава транспирацията (загубата на вода).Това стратегическо разположение осигурява на Silphium laciniatum конкурентно предимство в региони с високи температури и ограничена влага. Кореновата система на растението може да достигне дълбочина до 4,5 метра, което в комбинация с „компасните" листа го прави изключително устойчиво на суша. Заселниците и ловците в миналото са разчитали на него, за да намерят пътя си в безкрайните равнини дори при облачно време.