Огромно махало на Фуко някога е висяло от Айфеловата кула, за да докаже въртенето на Земята.

Първата демонстрация на махалото на Фуко се състои през 1851 г. в Пантеона в Париж, но експериментът на Айфеловата кула през 1902 г. е бил много по-мащабен. Физикът Леон Фуко първоначално използва 28-килограмова сфера от олово и антимон, окачена на 67-метрова жица. Тъй като кулата е била най-високата конструкция по това време, тя е била идеална за избягване на въздушни течения и триене.Принципът се основава на първия закон на Нютон за инерцията, според който обект в движение запазва своята посока, освен ако не му действа външна сила. Докато Земята се върти около оста си, равнината на люлеене на махалото изглежда се измества по посока на часовниковата стрелка в Северното полукълбо. Това явление се дължи на ефекта на Кориолис, който е най-силен на полюсите и нулев на екватора.В Париж махалото прави пълно завъртане на 360 градуса за около 32 часа. Експериментът от 1902 г. е организиран от Астрономическото дружество на Франция под ръководството на Камий Фламарион. Този тест не само потвърждава теорията на Фуко, но и превръща Айфеловата кула в символ на научния прогрес, а не просто в архитектурна забележителност. Дори днес махалото на Фуко остава един от най-простите и елегантни начини за визуално доказване на земната ротация.