Слънчевата светлина може да „разтегне“ стоманените небостъргачи с няколко сантиметра през деня.

Топлинното разширение е физичен процес, при който обемът на материалите се увеличава при повишаване на температурата. За стоманата, която е основен компонент в модерното строителство, коефициентът на линейно разширение е приблизително 12 милионни части на градус по Целзий. Това означава, че при голяма температурна разлика между огряната и сенчестата страна, металната конструкция се деформира забележимо.Един от най-известните примери е Айфеловата кула в Париж, завършена през 1889 година. През лятото, когато слънцето нагрява едната страна на желязната конструкция, тя може да се наклони с до 15 сантиметра встрани от слънцето. Самата височина на кулата също варира, като може да се увеличи с около 15 сантиметра при екстремни горещини.Подобен ефект се наблюдава и при небостъргача „Шард“ в Лондон или „Бурдж Халифа“ в Дубай. Инженерите използват сложни математически модели и гъвкави съединения, за да гарантират, че тези движения няма да компрометират структурната цялост. Тези изчисления са критични, тъй като температурните разлики между основата и върха на сградата могат да надвишават 20-30 градуса по Целзий.Освен топлинното разширение, проектантите трябва да предвидят и влиянието на вятъра, който често причинява по-големи отклонения от слънчевата топлина. В съвременното строителство се използват специални демпфери, които обират вибрациите и движенията, за да не се усещат от обитателите на горните етажи. Това прави небостъргачите динамични структури, които постоянно се адаптират към околната среда.