През Френската революция седмицата беше преименувана на 10 дни, за да се намали влиянието на църквата.

Френският републикански календар е официално приет на 24 октомври 1793 г. от Националния конвент. Математикът Жилбер Ром е основната фигура зад този проект, целейки да рационализира времето чрез десетичната система. Годината започва в деня на есенното равноденствие, а месеците получават поетични имена като Брюмер (мъглив) и Термидор (горещ).Всяка 10-дневна седмица завършва с почивен ден, наречен „диди", което означава, че работниците почиват веднъж на 10 дни вместо веднъж на 7 дни. Това предизвиква сериозно недоволство сред населението и намалява производителността. Дори денонощието е разделено на 10 часа, всеки от по 100 минути, но тази промяна се оказва толкова непрактична, че е прекратена само след две години.За да се запълни слънчевата година от 365 дни, в края на всяка година се добавят пет или шест допълнителни дни, наречени „санкюлотиди". Тези дни са посветени на добродетелта, таланта и труда. Въпреки усилията на революционерите, календарът влиза в конфликт с международните търговски стандарти и религиозните традиции на селското население.Наполеон Бонапарт подписва декрет за премахването му на 9 септември 1805 г., като Франция се връща към Григорианския календар на 1 януари 1806 г. Този експеримент остава в историята като един от най-радикалните опити за пълна социална трансформация чрез преобразуване на възприятието за време.