Пластмасата се разгражда изключително бавно, защото нейните въглеродни връзки са химически идентични с тези в нефта, който остава стабилен под земята милиони години.

Пластмасите са синтетични полимери, получени главно от изкопаеми горива като нефт и природен газ. Процесът на полимеризация създава дълги и здрави вериги от въглеродни атоми, свързани чрез ковалентни връзки. Тези връзки са химически идентични с тези в суровия петрол, който се е формирал в продължение на 300 до 400 милиона години под огромно налягане и температура.Главната причина за бавното разграждане е липсата на подходящи ензими в природата. Повечето бактерии и гъби са еволюирали да разграждат естествени полимери като целулоза или хитин, но не разпознават синтетичните въглеродни вериги като источник на храна. Тъй като пластмасата съществува едва от началото на 20-ти век, микроорганизмите не са имали достатъчно време да се адаптират към нея.Според Американската агенция за опазване на околната среда (EPA), полиетилен терефталатът (PET), използван за бутилки, е проектиран да бъде максимално издръжлив. Когато пластмасата попадне в океана, тя не изчезва, а се раздробява на микропластмаса под влиянието на UV лъчи. Пълното химическо разграждане на една бутилка отнема между 450 и 1000 години в зависимост от условията на околната среда.