Древната човешка коса служи като „биологичен архив“, разкриващ диетата и здравето на хората от минали епохи.

Косата се състои основно от алфа-кератин – изключително издръжлив протеин, който е устойчив на химическо разлагане и бактериално влияние при специфични условия на околната среда. Тъй като косата расте средно с около 1 сантиметър на месец, тя действа като непрекъснат биологичен запис на всичко, което човек е консумирал. Изотопният анализ на въглерод и азот в пробите позволява на изследователите да определят дали диетата е включвала предимно морски дарове, месо или специфични видове растения.Проучване от 2008 година, публикувано в „Journal of Archaeological Science“, анализира коса от мумии от Наска, Перу, датиращи от периода между 200 г. пр.н.е. и 600 г. сл.н.е. Изследването разкрива внезапни промени в хранителните навици, съвпадащи с периоди на суша или социални сътресения. Освен храната, косата улавя и токсични елементи като олово, живак и арсен, които се вграждат трайно в протеиновата матрица.Един от най-известните примери е анализът на коса от членовете на експедицията на сър Джон Франклин от 1845 година. Изследванията показват необичайно високи нива на олово, което потвърждава теорията, че екипажът е страдал от отравяне, вероятно причинено от лошо споени консервни кутии. Тези открития демонстрират как биоархеологията използва косата като прецизен инструмент за медицинска диагностика на хора, починали преди векове.